„ЗАЛОЖНАТА КЪЩА”

МАРСЕЛ МАРСО

КРАТЪК СЮЖЕТ

   На малък площад в Париж стърчи крив фенер с мръсна светлина. Леден ноемврийски вятър довява сива мъгла. В студената пелена върви фенерджията и напразно се опитва да достигне фенера. Борбата с мъглата го оттласква назад. Пробивайки си път през нея като през вълните на северно море, той успява да се добере до мъждукащия светлик. С пръта си увеличава притока на газ и фенерът засиява. Мълата се мята безсилно назад и се оттегля по ъглите на площадчето.

   Първита нощни минувачи закрачват, прекосявайки светлия оазис. Групата фабрични работници е посрещната от вестникарчета; проститутките заемат местата си, но са пропъдени от полицаи; хайлайфът сам си тръгва, когато се появяват пияниците, щурмуващи парижките локали. Последен преминава силуетът на Съдържателя на Заложната къща.

   Той отваря своята малка кантора, почиства рафтовете със стока и обръща табелата на вратата, на която се залюлява надписът „Отворено”. Един по един от мъглата изплуват нуждаещите се от пари. Предавайки своите ценни предмети, те се връщат в мислите си към доброто старо време, когато са били щастливи, когато са били господари на своята съдба. Така Юношата се разделя с топката си, Студентът продава своя бъбрек, Пенсионерът семейните си фотографии, Попът своя кръст, Девойката – говорящото сърце – подарък от любимия, Аристократката – венчалния си пръстен, Кукловодката своята марионетка, а циганката детето си.

   Мъглата отново изпълзява на пустия нощен площад. Но един по един в нея се очертават силуетите на тези, които продадоха най-ценното си, за да оцелеят. Те залепят длани и лица на витрината на Заложната къща, за да зърнат за последно своите безценни неща. И техните души навлизат в прашното пространство, придобиват отново любимите си вещи, и същества и се завъртат в един финален валс-фантазия.

   Когато блянът свършва, хората, водени от някаква неистова страст разбиват витрината на Заложната къща. Един през друг те разграбват своите светини. В анархията на техните действия телата им сякаш се разделят на две – едната част стиска Своето, а другата граби от Чуждото. Читавата половинка от човека се опитва да се пребори с онази, която търси възмездие и желае алчно да обсеби всичко наоколо.

   В този миг се появява Съдържателят. Той се опитва да спре вандализма на бившите си клиенти, но бива разкъсан и премазан от тях. Под звуците на приближаващи полицеиски свирки тълпата се разбява и оставя трупа на Съдържателя, безразборно покрит с вещи и пръснати банкноти. На вратата вече се люшка надписът „Затворено”.

   Зора. Полицейските свирки затихват някъде из улиците на Париж. Мъглата се отдръпва като сепия и изчезва в ъглите на площада. Появява се фенерджията, който чинно изгася фенера. Човекът заблязва купчината ненужни парцали, под които е скрито безжизненото тяло на Съдържателя на Заложната къща.

   В този миг проплаква бебе. Фенерджията открива сред парцалите детето на циганката, забравено след бягството на разюзданата тълпа. Приласкава го, успокоява го и се отдалечава към хоризонта, разтваряйки се в слънчевия диск.

доц. Александър Илиев